Bulgarian Bible

Марко 4

Марко

Index

Глава 5

1

И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

1

О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

2

И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

3

Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

4

защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5

И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

6

А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;

7

и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

8

(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

9

И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

11

А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

12

И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13

Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

14

А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

15

И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

16

И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

17

И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

18

И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19

Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

20

И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

21

Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

22

И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23

и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24

И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25

И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26

и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27

като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28

Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29

И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30

И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

31

Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32

Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

33

А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34

А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35

Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36

А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37

И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.

38

И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39

И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40

А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

41

И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.

42

И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43

И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Марко 6

 

 

 

Public Domain Software by johnhurt.com