Home

Деяния

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28


-Reset+

глава 8

1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.
2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
3 А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.
7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,
8 тъй щото настана голяма радост в оня град.
9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.
10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.
11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.
24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;
33 В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.