1 Наложеното за Моава пророчество: Понеже Ар моавски се разори през нощ и загина, - Понеже Кир моавски се разори през нощ и загина, -
2 Затова той възлезе на високите места във Ваит и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.
3 В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.
4 И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори до Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки от тях трепери вътре в него.
5 Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.
6 Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.
7 Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.
8 Защото воплите стигнаха до всичките предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.
9 Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още злини върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.
