Home

2 Коринтяни

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13


-Reset+

глава 4

1 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -
4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.